Светлолика, аз искам да спя.
Не огрявай очите разплакани.
Ако вечно срещу ти вървя,
няма нашата нощ да дочакаме.
Ако винаги светиш във мен,
как пътека към теб да намеря?
Казваш, аз съм за тебе роден...
Ти за мен си два пъти родена!

Но сега, като мъдра луна
остави ме за малко на тъмно.
А когато аз сам разбера,
че ми липсваш, когато се стъмва,
ще те търся сред всички луни
и във нашата нощ ще те викам.
Мойте слепи очи целуни -
няма пак да заспя,
                                     Светлолика.