Пръстите захвърлиха отгоре
болката и страстите си.
И пръстта внезапно
проговори
с мъжки спомен
и сълза догонена.

Газеното и изгазеното
пак се моли
за живота.

Дирен
и издирен съм с хомота му.

И със цвете във ковчега
гегата въртя.
Тайно от смъртта.
От живота даже тайно.

Стана ли от гроба –
ще ме срещнат
и изпратят
само живи.

Тайната е
във ръка подадена ...