Димитър Васин е роден на 15 февруари 1944 година в село Дамяново, Севлиевско.
         Учи в родното си село, Вечерна гимназия в Севлиево, Учителски институт в Плевен и Българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”.
         Бил е учител, повече от 25 години редактор на общинския вестник „Росица” – Севлиево, а последните 10 години от трудовия си стаж е организатор на читалищната дейност в Севлиево.
         Пише стихове от 15-годишна възраст. За първи път печата в списание „Родна реч”. Дълги години сътрудничи на много от централните издания. Негови поетични творби са излъчвани по Българското национално радио и Българската национална телевизия. Превеждани са и на чужди езици.
         Димитър Васин е носител на Априловската награда за поезия и на много национални отличия.
         Член е на Съюза на българските писатели.
         Автор е на стихосбирките „Праг”, „Когато се открием”, „По пладне някъде”, „Животопис”, „Осмоболия”, „Идвам и аз...” (за деца), „Опора”, „Горещници”, „Наследство”, „Стряха”, „Шевица”, „Съм и...”, „Пладнище”, „Обърнати отсъствия” (електронно издание) и „Малко е да се обичаме”...