Драскотини

Алексей Видински

Драсканици или драскотини
Поезия изписана с вода
Върху стъкла, трептящи и раними
Преливаща във утринна роса

Блуждаеш в лабиринта на сърцето
И авариен изход търсиш с нож в ръка
Усещаш се жетвар - навред полета
И класове налети със тъга

Не можеш да изтръгнеш нито зрънце
Родено от безплодната земя
А дните побеснели вместо слънце
Се осветяват от нащърбена луна

Да драскаш с нокти по душа от камък,
С главата да се блъскаш във стена
Пак няма да угасне този пламък
Опърлил твоите мисли и крила

Пак с нож дълбаеш име на ръката
Цигарите гасиш си във дланта
И в истината търсиш ти лъжата
И спомените тъпчеш в пепелта

За свои грешки търсиш отговорни
Раздаваш рестото от своята душа
Щом милосърдие е за теб позорно
Защо да чакаш помощ от света

Накрая се прибираш изподраскан
Опустошен, съсухрен, изветрял
И стиховете си нахлузваш като маска
И чувстваш се по чудо оцелял...

1996 г.