Трубадур

Алексей Видински

Кажете ми, защо ме оковават
Кажете ми, защо ме спъват пак
Защо каквото и да правя
Все някой ми подлага крак

Напук на всичко вярвам във живота
Макар и гладен, жаден, побеснял
Не мисля за несгодите, защото
От щастието имам своя дял

В безкрайни скитания нижат се години
За сън спокоен време не хабя
Сега съм тук, и вашите любими
Китарата ми слушат във нощта.

Подхвърленото минало в краката
Неудържимо тласка ме напред
Бездомни псета вият по Луната,
А мен ме чакат пътища без чет...

А как бих искал да седя на плажа,
Да гледам изгрева – разтварящ се божур
...Животът е безкрайна серенада,
Изпята от незнаен трубадур...

1997