Докато чаках

Алексей Видински

Докато чаках беше есен
Кленовите листа бавно горяха,
А в дима им витаеха сонети -
Опиващи видения за забравеното
                                                        бъдеще

Докато чаках беше друго
Запечатвах щастието в бутилки
Хвърлях ги в океана на мислите
И обезлюдявах острови

Докато чаках нямаше време –
Слънцето изгряваше на север
Птиците се връщаха без да отлитат
Пътищата бяха прашни

Докато чаках, убих сянката си –
Дори луната не подозираше,
Че самотата разсейва звездите
И светеше необмислено ярко

Докато чаках, цветята разцъфнаха
И между тях открих усмивката ти

Писал съм много усмивки –
Твоята написа мен самия...

1997 г.