***

Алексей Видински

…За какво ти е да задаваш въпроси,
След като поемаш риска и отговорността
Да чуеш отговор

За какво ти е да намираш себе си,
След като ще се чудиш какво да правиш
С намереното на прашния път

За какво ти е да сушиш листа,
След като в дима им не откриваш нищо
Освен празния си поглед в огледалото

За какво ти е да се учиш да летиш,
След като не си се научил да се приземяваш
Без да помиташ въздушните си замъци

За какво ти е да си сам,
След като непрекъснато си я търсил
И накрая тя те е намерила

За какво ти е това “за какво”

За да има за какво да се хванеш
За да те има

1996 г.