Алексей Видински

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Речник

 

Алексей Видински

 

 

Не казвам „знам“ – защото „мисля“;
не казвам „тук“ – защото няма
едничко място за един човек;
не казвам „трябва“ и не искам;
не казвам „мога“ - и не трябва
за слабостта да търся лек;

 

не мисля за „сега“ – защото гледам;
не мисля за „тогава“ – вече бях,
видях, живях, усетих – занапред;
не казвам „утре“ – аз съм днешен;
не казвам „някога“ – след него
ще дойде „никога“ по ред;

 

аз казвам, че „живея“ - и в смъртта;
аз казвам, че „ще бъда“ – мен ме има,
усещам се без време и предел;
аз казвам, че „живях“ – поне дотук;
аз казвам, че „обичам“ – и от други
приемем го без срок и цел.

 

 

1999 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 05. октомври 2009 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]