Речник

Алексей Видински

Не казвам “знам” – защото “мисля”;
не казвам “тук” – защото няма
едничко място за един човек;
не казвам “трябва” и не искам;
не казвам “мога” - и не трябва
за слабостта да търся лек;

не мисля за “сега” – защото гледам;
не мисля за “тогава” – вече бях,
видях, живях, усетих – занапред;
не казвам “утре” – аз съм днешен;
не казвам “някога” – след него
ще дойде “никога” по ред;

аз казвам, че “живея” - и в смъртта;
аз казвам, че “ще бъда” – мен ме има,
усещам се без време и предел;
аз казвам, че “живях” – поне дотук;
аз казвам, че “обичам” – и от други
приемем го без срок и цел.

1999 г.