Алексей Видински

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

***

 

Алексей Видински

 

 

1. Седнах да пиша приказка -
Сива приказка
                            за пъстрия свят,
Но заваля сняг
И всичко остана бяло и неопетнено

 

2. Седнах да пиша приказка –
Малка приказка
                            за голяма любов
Но взех, че се влюбих
И сега не мога да ви я
                                     разкажа

 

3. Седнах да пиша приказка –
Весела приказка
                            за тъжна учителка,
Но тя успя да ме научи
И сега наистина
                            знам

 

4. Седнах да пиша приказка –
Тъжна приказка
                            за забавен шут,
Но циркът не се разпадна
И шутът не се
                            пропи

 

5. Седнах да пиша приказка –
Котешка приказка
                            за песоглавец,
Но песоглавецът замяука
И плъховете се скриха
                                     сами

 

6. Аз самият съм приказка –
Кротка приказка
                            за буйна душа;
Аз вече се наприказвах –
Но никоя приказка няма
                                     край!

 

 

1997 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 05. октомври 2009 г.
©1998-2023 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]