Дъжд

Алексей Видински

Вали...
Дъждът се
          стича
по страните ми
на тънки
          вадички
мислите плуват в
главата
и след
         кратък
мозъчен
         спазъм
преливат през очите
и весело се гонят
по тялото ми
на мътни потоци
отронват се при
стъпалата ми
и правят
         водовъртежи
и
         световъртежи
около палците ми;
полусдъвкани мисли
които изчезват
в тази
     мелачка
Времето...
фенерът, под който
стоя
         (сам)
е запотен от
дъжда;
дъжд,
            като ренде
остъргващ
   земята
оставя я
чиста –
               беззащитна
шляпам из локвите
в търсене на
Арарат
             отивам
да ме вали
         другаде
-
отнасяйки
            дъжда
в душата
            си...

1996 г.