Чайка

Алексей Видински

Сърцето е празно, в душата – простор
Паветата тъпчеш с подметки протрити
Безлюдният свят за теб е затвор
Населен със сенки в пороя размити

Отчаяно гмуркаш се в своите мисли
Копнежи неясни те гонят на път
Зрънце надежда в шепата стискаш
Премръзнали устни молитва шептят

Гларус удавен в море побесняло,
Самотен певец с онемял микрофон
Не искаш да будиш времето спряло
И гордо преглъщаш поредния стон

Сандъкът с мечти отдавна е празен
Заключен със стар и ръждив катинар
Вече ненужен, но ревностно пазен
Ключът се превръща в смазващ товар

Бетонната джунгла безшумно настъпва
Напускаш капана със ярост в очите
Макар и бетонни, крилете потръпват –
Засмяна, свободна летиш към звездите

1997 г.