Утро

Алексей Видински

Утрото прохожда колебливо
и бавно зазвънява всред съня
разстъргва постепенно и стипчиво
клепачите в усойна мараня

денят нахлува с хищническа пищност
раздира с кашлица пропушени гърди
заслушан глухо,
          с колеблива анемичност
не смееш неподвижен да лежиш

пердето като паяжина късаш
улавяш слънчев лъч
                   с корава длан
и спомените нощни се отдръпват
оставяйки те да се будиш сам

миналото с леден душ отмиваш
нахлузваш бронята, - полирана до гланц
усмивката изчеткваш и се вливаш
в до смърт омръзналия дневен танц

пристъпваш достолепно, „както трябва“
въртиш се според сложен регламент
и като свършва тази дневна смяна
проблясва ти: „и утре ще е ден!“

1999 г.