Копнеж (Звезди)

Алексей Видински

Мъглата кокетничи с лампите
с воал ги намята в нощта
а те пък кокорят се схванато
и вечно самотни стърчат

Знам, че оттук съм минавал -
следите си търся по плочника
и бавно кръжа по площада,
не знам откъде да започна...

Студът се отърква в бордюрите
и бърка в крачолите плахо;
чепати дървета обрулени
заключили в клоните вятъра…

И някъде там, във високото,
над мъртвата суха мъгла
звездите наивно-безропотно
за себе си сякаш блестят

А някой ги търси със поглед,
нагоре обърнал лице;
и чака заветния полет,
и мъчи се да разбере...

10 февруари 2000 г.