Живот назаем

Алексей Видински

Животът, казват, бил като театър,
а всички ние - второстепенни актьори,
и призраци от минали спектакли
нашепват скърцащо „memento mori“

Животът, всъщност, не е като сцена
и няма публика, извикваща на бис
жестока участ - собствена арена
море от ярост и тресавища от риск

Картинка неприятна, патетична
изрязани парчета от
комичен филм
от стегнат стих - ненужни срички
медал за доблест, завъртян във тил

Живот назаем - кредит без платеж
това по-скоро срещаме навред
поредица от бягства без разчет
смразяващ страх, че скоро ще умреш

и гняв, че всъщност нищо не си свършил
не си направил нищо „както трябва“
усещаш вечно пресен дъх на мърша
и в стъпките ти никне само плява -

докато хвърлиш дюшеш и приемеш,
че най-накрая нещо си спечелил
и поглед вдигнеш над стандартните насмешки
и се надсмееш сам над свойте цели

душата ти отдавна под залог е
а съвестта - с четворна ипотека
назаем безогледно раздаваш си живота,
в замяна търсиш пак живот назаем...

(без дата)