III

Загубен в Падуа


 
I

Влязох едва преди няколко часа
а вече си ми омръзнала
Дори името на Петрарка
не може да прогони
летаргията, която върху накуцващ кон
изскача зад някоя абсида
или дълъг кораб
Сутринта имаше пазари
Как са изчезнали без да видя?
Сутринта имаше пазари
Как са изчезнали без да видя?
Сутринта имаше лехи от сергии
Групички очакващи празничното лишаване
на някого от глава
Нима аз съм сляп?

Помийни улеи, гравитирани по средата на улиците
Прозорци, поставени не към гледки,
а към манифестиращия боклук
Една държава е умалена
до анатомичния театър
на Фабрици ди Акуапенденте
с първото разрязване на живо
Нечистоплътна и истинска

II

С километри обхождам
залите на една книжарница
заложил две книги под пуловера
Човекът от Изтока краде хартии по липса на друго, което да вижда

Накрая се връщам
и преди да ги оставя на законните им места
аз се покланям на Риналди
Ти си светец, човече
Обръщам всяка една от тях със страниците надолу
все едно търся нещо - косъм, цитат, крилато слово
и така ги прочитам в един миг

III

Петрарка днес е име на футболен отбор
Но кой ще ми каже къде е стадионът
и кой ще вика за тържественото вчера
Къде, къде по дяволите е паметникът на конния рицар?
Как да стигна дотам?
Казаха ни, че нямаме време
(Но нали заради този камък,
заради този бронзов камък,
се лутаме вече половин ден
между покритите със сажди стени
знаци сякаш не за домовете, а за улиците)
И как да подредиш в думи лутането -
свободата на придвижването? Търсената лудост?
Нима вървя по своя път на запад, откраднал бащиния впряг?
Синтаксисът не крие военния си произход
Нима съм сляп?

IV

Обхождаме сякаш сме обкръжени
поредната църква-тире-галерия
и за първи път (за първи път!) в пияно състояние
моят гид разглежда своите покои

V

Спрял съм на Ponte delle Torricelle
и оттук някакъв приток на По -
толкова муден, че дори кравите минават по два пъти
(оборвайки диалектиката - моето "чувствам се като у дома",
риба, която диша вода) -
потича целият в кръв -
това е от пиниите, врязани в пролетното,
завинаги потопено в изгрев или залез небе,
и от острите профили на Джото

VI

Обсипан съм от твоя звън
от бясното ти куатроченто
алтикиеро джусто де менабуои
тициано залив от бои
игра на перли аз вътре полубог съм
една заря на педагогиката
и ето че в годината в която
пада обсаденият константинопол
ти раждаш паметника на гатамелата
сред пръските на по глави се мятат
възпяваш дивото жени природка
а после даваш дан на ботаническата красота
рисуваш във лехи лекарствени цветя
накрая в серията клоунади
78 статуи на философи и менади
в танц сън обсебеност свещена ни представяш.

VII

Твърдение, че сградата на Banca d'Italia е нова,
твърдение, че всичко старо е озаптено в някоя галерия -
невероятно:
като яйце и жребий, ято от хвърлени в лицето карти
Невероятно:
Венето
е територията на летците с четки
решителни откоси трибагрени дъги
лупинги отворени за вик на възхищение усти
Венето е ошрифтеното със главни букви име
на едно пристъпване напред в епохата на нитроглицерина
осем крака едновременно
не ходене - въртене
шмайзер който последователно
изригва оригамита от знаци: до ре ми фа
давам цар на мен прави
серии езикови игри
портрет във профил и анфас
намазан срещу въшки с гас
Па-а - до-о - ваааааааааааааааааааааааааааааааа
извиквам и залитам...
Превръщам падането в стъпка.

VIII

Ти не си каменна
Ти не си от камък
Въпреки едрите късове гледки
Капещи, бавно стелещи се на струи
Изсипващи се на потоци из капелите
Нахвърляните камъни
С височина девет бала
Отнасят заелите първите редове в наоса
Забивам поглед в обсипаните със звезди тавани:
Като че с обсидиан
И вече ме е страх.

IX

Въртя глава
Кой е моят рейс?
Разпитвам и чакам
Изведнъж Го виждам да прави завой
Решил е да обърне
Просто се е скрил без да иска сред тези топящи се
В облаци от цветни точки сгради
Сгради разлетели се като пчели на паша

X

Осветена вътрешност на една подвижна туристическа
                                                                                    катедрала
Осветено купе на автобус с надписи Achtung до вратите
Всички тези хора отвън свещенойдестват
Поставят черупки върху олтарите от местен камък
 
 
 

- съдържание - литературен клуб -