Не ни е обещавал нищо.
Зл. Златанов, "На един поет"
 

I

Разтегнати като във вълчи капан:
ти в единия край на града,
аз в другия ад.
Очертаваме двуполюсността
върху виртуалната карта
на един прояден от желания свят.

Времето ти си отиде преди да се появи,
моето - при несъществували предци.
В чувала на обратната перспектива -
с ревност поддържаме този глад, аскетизъм.

Тъй на летенето във атласа -
ти - останал без глас,
аз като зле настроен Klavier,
полароидно сме уловени как ревеме безспир.

II

При "Кой си?" на мига
ме съветваше да отвръщам глава: "Никой".
Самоизключващ се
в търсене на ключовете.

Обсебен от вярата,
че все някога ще повярвам,
аз търся пътя към откритите четения
и губя следите към теб.

Ти си зает
в своя негативитет.
Истината е най-голямата лъжа, дублет,
препис от донос, флирт с ченге.

Зает да разказваш колко си сам
и колко повърхностен е родният Underground.
Зает да описваш, да подчертаваш с маркер
своето отчаяние.

Забит в единия край на града
като гвоздей върху бивша греда,
ти се изживяваш като идеалната жертва.
В очакване на писмо от мъртвец, съвършения негър.

III

Децата като вампири
паразитират върху бащите:
това е и беше твоята истина,
част от тайно пропагандирано

разбиране. Смисълът на родителите -
да управляват до окончателната финализация
на всички останали,
чужденци останали,
чужденци с неотчуждима леталност.

Бракът е само ном стадий
в безкрайна война на синтаксиси.
При това - хронична, а не хроносна,
с ръкопашна изостреност.

Жената е тази, която на първо място иска ремонт.
Един след друг зейващи фронтове
като стени на сполетял те без нужда живот.
Нищо друго - потоп прекодирани феромони.

Гладът по реалност
води просто до ново имаг
на една незадоволима желателност.
Хайдегер - поредната нива, засята на вятъра.

IV

Твоят казус е как при тази
все по-напредваща техника на дискриптивните редове
ще преодолееш, невинен, скръбта
от технизиранито на онова, на което си в плен.

Разсвирването, изкачването по гамите
вече те прави нервен.
Изреждането на улици не ти се удава,
неразчетим стана даже стандартният генотип.

V

Твоят живот -
четене не ирландския Бог,
тежък възторг
от ризоматичния слог.

Защото там, откъдето се снабдяваш с книги,
знам, е твоето място, истинска родина.
Но кой тези съкровища дистрибутира
не питаш, обитавайки един свят изначално фалирал.

"Оставете ме само на мира,
аз просто консервирам
ранната си младост в рими".

VI

Аз виждам: това разцепване, този Spaltung,
не е между теб и останалите,
нито между думите и нещата.

Ти нямаш думи, а си раздвоен като диоскур,
устата се разтягат зловещо и урнатост,

трап зейва в тази празна уста.
Жаба клечи в нея и чака спасение.
 
 
 

Пасажи, отпаднали от "На един поет"

?

Защо измяната и обмена
вървят ръка за ръка, повторени огледално,
във всеки от отчаяние ни романи?
Право да говори

при нас винаги получава
герой-маниак.
Морални макарони,
проблясване на нож във водата, писък на чавка.

Не ни ли изморява
това задължение да мислим, отново и отново,
с удоволствена досада
блестящия ни отказ от отговорност?

??

Алетейята е алеф.
Но нашата истина е просто удвояване
на един карикатурен зев,
бифоркационна яма.

Заразени от безвизов Стокхолмски синдром:
лечение невъзможно.
И ето че изгасва хоризонтът,
овързан във усмивки на мормони.

???

"Трясък на цял живот разтворени
единствено за теб врата.
Плясък от удара с една ръка -
гласуваща хорово..."

Натикан в свойте early forties
загубил и сменил паспорта
обречен на успех изпортване
сериозен виц преименоване на бой с торти

негативна диалектика
метафора in absense
черна дупка неуместни келти
чудовището от нон сенс - generation X  [екс]

смесен стих и смешен стил
некакъв перффффектен гаф
allen Zeiten hoben auf
авангарден класицист

после: er franst францьозелайна фатка
четирнайсет стиха окончателност
Fall and Decline безумна фатва
виснал над земята на езика кацнал
 
 
 

- съдържание - литературен клуб -