на Миленко, на Драган, на Давид, на Владо
 

I

излизаме и вече сме вътре
мостът назъбен покрит от глухарчета като стадион
но това го знаем не се вижда
над нас плуват облаци
нищо не се вижда осветено е всяко кътче
ограда от звуци картина без звук
пърхащи тухли цъфнали електрически стълбове
над нас корпускуларната теория взима връх
външното става вътрешно и обратното
затвори очи и виж

II

Баща ми е хирург
Той никога не е оперирал толкова много хора

А може би е искал?
Сигурно е искал

III

Защото може ли да се влезе в една и съща река два пъти
дори когато е била бомбардирана

април 1999
 

- съдържание - литературен клуб -