„Сънищата са вълшебни,
сънищата са желани“. Hо как стоят,
съвсем голи, в тясното гърло на предиобеда.
Без да са отпратени.
И така се оттичат, безусетно,
в старото си езеро от истории.
Тези хубави момичета, усмихнати и леки
Като здрач.
Изпод прозирните си лица те носят глави на соколи.