Там, където е лъвът, започва времето
на гората, нашата гора. Израстваме
сред нея, в онова проточено сбогуване с живота,
което е самият ни живот. Сред кафяви мечки и червени
катерици, птици, смоци, сред онази омагьосана гора
се виждаме и още времето е
в нашите тела, в ръцете ни, в очите ни.
Така, така ще бъде, докато стареещото време
остане, то самото, онова, което бяхме някога:
висящи образи в наситения въздух,
онзи въздух, който идните ще дишат по принуда.

Посветено на Майса, която написа Къде е лъвът

върни се | съдържание | продължи