С отколешните думи, блъскащи по въздуха,
живея, с всички тях живея, с блудните от улицата,
с бродещи по пътищата, с онези, изричани от мъртвец,
когато беше жив. С думи розови и сини, и жълти,
с веселите, с шумните, и с непроизносимите.

Слова, които са като лантаните, сурови и прекрасни.
От жълтото преливат в синьо, а понякога са розови и същите са си,
и други са понякога, потайни и смутени, като тишината,
която, като свирне вятърът, се улавя в някоя тетрадка.

Като лантаните, които странно пеперудите привличат.
Лантани, лантани, лантани, спящи в твоята градина.

върни се | съдържание | продължи