Никой не се върна към морето в свечеряване със син
дъжд, сред сълзата от стъкло на топче за игра, което
няма никога да се търкаля по крайбрежията на гените на
Родос.
Морето е раздразнено от листвениците покрай брега на
Хелеспонт.
Дарданелите всивяват хоризонтите на Спарта,
която през годините далеч остава,
изгубена из гъстата мъгла,
без тюркоазения спомен, внизан в границите
фестонирани на Ликия,
вече състарила се от бели векове сред побелелите коси
на Кападокия.
Цялата далечна и беззъба. Сронени венците от
безвременната смърт.
Кекоба изниква, коледна фурма, стремително напъпила,
златееща по палми.
Споменът си тръгва между възвишенията на шестте
пред деветте закрити вече гробници. Унищожени вече.

върни се | съдържание | продължи