на Анхел Гинда

Обителта от думи, нажежено склещила действителния образ,
изпълва с лабиринти бляновете,
скрива с коридори смислите.
Под ключ от бягство слага
магичната действителност
и я обвива в крехък декаданс.
Привички, правени по мярка
на обществения устрем, който ги владее,
който ги насочва слепи
към потомството.
Призракът, населващ тишините^o,
ходи бос, безшумно,
не излиза в кредитите,
нито пък по вечеринките се появява.
Главно действащо лице на страховете
и на раните, отсъстваща заглавна буква
на заглавията. Не се плаши
от присъщата тъма
на истинската светлина,
онази, невъзможна да се скрие.
Социално лицемерие
на изкуствата,
които се отказват
от своя Олимп.

върни се | съдържание | продължи