Разбивам се на стъклени парчета,
изброждайки останките, които са ми тялото.

Затворничка на музиката бяхте ме направили
и бяхте сложили решетки,
арестанти и пазачи, и на сънищата ми.

Но да ви мразя не, ще е да дъвча стърготини като вас,
да вдишвам окис в церемонии от мрак.

Макар и вързана, аз, птиците ми
ще тръгват всеки ден накъм морето
и облечени в комета из нощта ще пеят.

През тези решетки от погледи
провиждам света,
ехтенията му дочувам в далнината.

За мене е мъглявина, учудващо далечна,
която ври ритмично сред галактиката на глъбта ми,
като следи из дюните,
полека се изтрива с вятъра.

Една история ли е, която да са ми разказали, или
история, която аз да съм разказала за някого?

Усещам се тъй изморена, както времето;
отново и отново винаги все да започвам.

Записвам си неща върху стените,
записвам времето, навързвайки числа.

Очаквам да изляза някой ден,
някоя нощ да се събудя.

Да отпразнувам някоя вечеря в лудницата,
едно запечено на скара в санаториума,
додето белналите ризи,
от сила силни, ме обграждат взиращи се;
да си изям с почивки, най-възпитано
като десерт последен слънцето.

върни се | съдържание | продължи