Черни обувки, диаметрално противостоящи на краката,
стъмяващи нощта сред пръстите.
Звънтене на камбани в камъните,
което предизвиква безнадеждността.
Нахални капчици от кашица
препятстват дишането.
Тръпчива е съдбата да ограждаш, да отделяш.
Полека се стеснява изходът и
тварите засмяни дъвчат твари между зъбите.
Гълтат, поглъщат проблемите, които ги обемат.
Удържаме се вътре в тях, затворници на стъпките си,
докато едни ще станат други.

върни се | съдържание | продължи