Алфонсина Сторни

поезия

Литературен клуб | преводна художесствена литература | страницата на авторката

 

 

СЪБОТА

 

Алфонсина Сторни

 

Превод от испански: Рада Панчовска

 

 

Станах рано и походих боса
в коридорите; в градините се спуснах
и растенията разцелувах;
вдъхнах изпаренията чисти на земята,
просната на росната поляна;
къпах се на извора, обгърнат
от зелени храсти. После, мокри от водата,
сресах си косите. Втрих в ръцете си
сока на уханните жасмини. Нежни,
докачливи чапли
от полата ми златистите трохи отмъкват.
После дреха от кенар облякох,
по-ефирен от самия тюл.
С лек подскок отнесох до антрето
плетения стол.
Втренчени в кованата решетка на оградата очите ми останаха,
втренчени в кованата решетка.
Десет сутринта: часовникът ми каза.
Вътре, на фаянсови съдини и кристали звън:
трапезария стъмена; разпростиращи покривки
длани.
          Вън, такова слънце не си спомням.
Върху стълбището от белеещ мрамор,
втренчени в кованата решетка бяха моите очи.
Втренчени. Очаквах те.

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 13. май 2015 г.

© 1998-2025 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]