Мъглата бе изяла хоризонта й
и нейните високи сивкави колони
се впускаха накъм морето, парапети
те бяха срещу атлантическите приливи.

Беше закотвена там тя, железоносна,
да вижда идването на родителите си от север;
и две зелени пуми, изсред планина и камък
изскачаха от тропика да я гризат:

Защото неродена още е реката и умира
и в своето презрение едва вълници къдри,
на себе си е господарка, стиснала уста.

Измити рози спускаха й небесата,
от лоното й се извиваха стъбла от дим
над полюляващи се изгорели кораби.

върни се | продължи