Искам да възпея ходещия горе:
поздрав, сладко мече, госпожата ти
се целува с другия, памучна,
и когато зъб забиваш, се разпада.

И змията, в сънищата ми която
ме преследваше, я има; има розова
чапла, идваща откъм реката
и изкормен женският кит плаче.

И там е раираният котарак, уби го
нечия ръка, че бе голям и мърляв
и на покрива скандали вдигаше.

И косматото ми куче, което присяда
на задните си лапи и се разпростира
в замък, който вятърът разбърква.

върни се | продължи