АНХЕЛ ГОНСАЛЕС е роден през 1925 година в Овиедо, в който град преминава детството и ранната му младост, и в чийто университет завършва право. След като спечелва чрез конкурс място на служител в Централната Администрация и пребивава за кратко време в Севиля и Барселона, през 1956 година се установява в Мадрид, където работи като чиновник в Министерството на Обществените Работи.
През 1970 година пътува за първи път в Америка (Мексико и САЩ), където изнася няколко беседи и рецитали. През 1972 година е поканен да преподава испанска литература в Ню Мексико (САЩ), в чийто университет остава до 1992 година. Понастоящем, вече оттеглил се от преподаватeлска работа, прекарва част от годината в Испания, а другата в САЩ.
През 1955 година първата му книга, Суров свят, спечелва поощрение на престижната награда Адонаис. След публикуването на втората си книга, Без надежда, с убеденост (Барселона, 1961), Анхел Гонсалес е считан за един от най-представителните и значими поети на т. нар. поколение на 50-те години. Поетическото му творчество, събрано в том със заглавие Дума върху дума (издателство Сеикс Барал), влиза в многобройни антологии и е нашироко превеждано на различни езици.
Анхел Гонсалес е публикувал също подборка от журналистически материали в различни вестници (50 години журналистика от време на време и други прози, издание на Сусана Ривера, издателство Нобел), както и литературно-критически трудове, сред които изпъкват посветените на Антонио Мачадо, Хуан Рамон Хименес, Поетическата група на 1927 година, Габриел Селайя и Блас де Отеро.
През 1961 година получава наградата „Антонио Мачадо“, връчвана във Франция от издателство Руедо Иберико. През 1985 година му присъждат наградата „Принсипе де Астуриас“ за хуманитаристика, и през 1991 година, в Италия - Международната награда „Салерно“ за поезия. През януари 1996 година е избран за член на Испанската кралска академия и същата година получава наградата „Рейна София“ за ибероамериканска поезия. Също така е доктор хонорис кауза на университета в Ню Мексико.
|