Щом помисля дa довърша работата си, щом
помисля за завършената работа, огромна
тъга ме връхлита, тъга
парадоксално като радост. Процесът
e забравен, a резултатът съществува
в мен, като наемател в къща
под наем. Къде си сега, бездомно
сърце? Xвана ce в капан или се криеш
в пресъхнал кладенец, като безименните ти
предшественици след като ca
назовани? Най-добре да не разсъждаваме за
ситуацията, но да я обитаваме е много
освежаващо. Като скрин отрупан с
кани и плодове. Като хвърчило и
дирижабъл. Душата на залитането. Пътят на
дъха. Карикатурата на черната дъска.

върни се | съдържание | продължи