Живели някога двама братя.
После останал само един: аз.

Растях много бързо, преди да се науча да шофирам,
даже. И ето ме: гаден дъртак.

Смятах да развивам интереси
които биха заинтересували някого. Не би.

Започнах да се просълзявам за някак
прекрасните ми ранни години. Колкото повече
остарявах, ставах и по-благосклонен
към мислите и идеите си,

считах ги поне толкова добри, колкото тези на всеки друг.
После огромен, лаком облак

се появи и застана на хоризонта, пресуши
го, сякаш за месеци или години.

върни се | съдържание | продължи