Когато вятърът ме шиба и, едва-що го научил,
ми разпокъсва името, и ми опасва крепа черен
с дантели, който натежава сред лагуната,
какво да ми притурят могат една сцепена дъска,
една кора от плод, едва крепяща се отгоре,
едно изгниващо насред водите жълто цвете,
ако по устните усещам киселеенето на отсъствието
и стенание сподавя приглушавано гласа ми.
Ще знае моето завръщане, постигна ли го, името ми.
Остров смътно различаван изнамира си надеждата:
със сигурност ще трябва да положа крак на пристана.