Бъртвеж без рима и без ритъм все не спира:
но никой прозата на думите си не разбира.
Hа всички теми шумно дискутирани
рефренът е взаимно неразбиране.
Модни имена тук-там се стрелкат,
дешифрирани, послания горчиви носят.
Не съм отворена книга, която четеш.
И с мен не можеш да се мериш.
Никой ли не иска песничката моя да послуша?
Вероятно дълго няма да остана тукa.
Bой неистов за признание ужаса подсказва,
и се тресе претъпканият дом, но всеки слуша
себе си, и никой всъщност не чува.
върни се | съдържание | продължи
|