Пол Остър

проза

Литературен клуб | страницата на автора | критика за Пол Остър

 

 

Из „Нюйоркска трилогия“

 

Пол Остър

 

Превела от английски: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА

 

Корица на книгата, снимка: Colibri.bg

         Втората среща стана малко след девет часа на следващата сутрин. Беше неделя и Стилман излезе от хотела един час по-късно от обичайното време. Извървя две пресечки, стигна до кафенето "Мейфлауър", където обикновено закусваше, и седна в едно сепаре в задната част на заведението. Куин, който бе станал по-дързък, последва стареца в заведението и се настани в същото сепаре, точно срещу него. В продължение на минута или две Стилман като че ли не забелязваше присъствието му. След това обаче вдигна поглед от менюто и взе разсеяно да разглежда лицето на Куин. Очевидно не разпозна в него човека от предишния ден.
         - Познавам ли ви? - попита той.
         - Не, не мисля - отвърна му Куин. - Казвам се Хенри Дарк.
         - А! - кимна му Стилман. - Ето един човек, който започва с най-важното. Това ми харесва. - Погледна Куин в лицето - този път по-внимателно, но и някак си по-объркано. - Простете - продължи той, - как ви беше името? Спомням си, че ми го казахте преди малко, но като че ли отлетя от акъла ми.
         - Хенри Дарк - каза Куин.
         - Да. Точно така, сега си го спомних. Хенри Дарк. - Стилман се умълча за миг, после поклати глава. - За съжаление, сър, това не е възожно.
         - Защо не?
         - Защото Хенри Дарк не съществува.
         - Да, но може би аз съм друг Хенри Дарк. Различен от онзи, който не съществува.
         - Хмм. Разбирам. Вярно, че понякога двама души могат да се случат с едно и също име. Тогава, съвсем възможно е да се казвате Хенри Дарк. Но вие не сте онзи Хенри Дарк.
         - Някой ваш приятел ли, сър?
         Стилман се изсмя като на остроумна шега.
         - Не съвсем - отвърна той. - Виждате ли, такъв човек никога не е съществувал. Но аз го измислих. Хенри Дарк е една измислица.
         - Така ли? - попита Куин уж недоверчиво.
         - Да. Той е герой от една моя стара книга. Писал съм я навремето. Измислица, плод на въображението ми.
         - Трудно ми е да повярвам.
         - И на другите им беше трудно. До един ги измамих.
         - Невероятно. И защо го направихте?
         - Как да ви кажа, беше ми необходим. Навремето имах идеи, които бяха доста опасни и противоречиви. Затова исках да ги представя като чужди. Това беше единственият начин да предпазя себе си.
         - А как се спряхте на името Хенри Дарк* (Dark (англ.) - тъмен, мрачен. - Б. пр.)?
         - Името си го бива, нали? Много го харесвам. От една страна, е съвсем прилично, а от друга - доста мистериозно. Точно каквото ми трябваше. Освен това в него има и таен смисъл.
         - Алюзия за мрака?
         - Не, не това. Прекалено очевидно е. Става въпрос за инициалите ХД. Това бе много важно.
         - Защо?
         - Опитайте се да отгатнете.
         - Едва ли ще успея.
         - Опитайте все пак. Давам ви три опита. Ако не успеете, ще ви кажа.
         Куин се замисли, искаше добре да се представи.
         - ХД - каза той на глас. - Хенри Дейвид? Имам предвид Хенри Дейвид Торо.
         - Студено.
         - Ако е само ХД, тогава поетесата Хилда Дулитъл.
         - Много студено.
         - Добре тогава, последен опит. ХД. Х... и Д... Почакайте... Какво ще кажете... Момент... Ами... Да, сетих се. Х - това е плачещият философ Хераклит... а Д - това е смеещият се философ Демокрит. Хераклит и Демокрит... двата полюса на диалектиката.
         - Много умно.
         - Отгатнах ли?
         - Не, разбира се, че не. Но въпреки това отговорът ви е много умен.
         - Е, сега поне не можете да кажете, че не съм опитал.
         - Не, не мога. Затова ще ви възнаградя с правилния отговор. Именно защото се опитахте. Готов ли сте?
         - Готов.
         - Инициалите ХД в името Хенри Дарк се отнасят до Хъмпти Дъмпти.
         - Кой?
         - Хъмпти Дъмпти. Сещате ли се? Яйцето.
         - Хъмпти Дъмппти, дето седи на стената, този ли?
         - Същият.
         - Не ви разбирам.
         - Хъмпти Дъмпти: най-истинското въплъщение на човешкото състояние. Чуйте ме, сър. Какво представлява яйцето? Това е нещо, което все още не се е родило. Парадокс, нали? Защото, как е възможно Хъмпти Дъмпти да е жив, ако още не се е родил? И все пак той е жив - по този въпрос две мнения няма. Знаем това, защото той умее да говори. И освен всичко друго той е истински философ на езика. „Когато аз употребявам някоя дума - каза презрително Хъмпти Дъмпти, - тя означава точно това, което аз решавам да означава, ни повече, ни по-малко.“
         „Въпросът е - каза Алиса - дали можете да накарате думите да означават толкова различни неща.“ - „Въпросът е - отвърна Хъмпти Дъмпти - да си майстор. Това е всичко.“
         - Луис Карол.
         - „Алиса в огледалния свят“, глава шеста.
         - Интересно.
         - Много повече от интересно, сър. Съдбоносно. Слушайте внимателно и може да ви е от полза. В кратката си реч към Алиса Хъмпти Дъмпти обрисува бъдещето на човечешките надежди и подсказва пътя за нашето спасение: да станем майстори на думите, които говорим, да направим така, че езикът да отговаря на нуждите ни. Хъмпти Дъмпти е пророк, човек на истината, за която светът още не е узрял.
         - Човек ли?
          - Пардон, грешка на езика. Искам да кажа яйце. Но грешката е поучителна и доказва гледната ми точка. Защото всички хора са яйца, така да се каже. Ние съществуваме, но все още не сме достигнали предопределената ни форма. Ние сме само една възможност, чист потенциал, пример за все още неосъщественото. Защото човек е паднало създание, това го знаем от „Битие“. Хъмпти Дъмпти също е паднало същество. Той пада от стената и никой не може да го вдигне - нито царят, нито царските хора, нито царските коне. А именно това всички ние трябва да се опитаме да направим. Това е наш дълг като човешки същества: отново да вдигнем яйцето. Защото, сър, всеки един от нас е Хъмпти Дъмпти. И да помогнем на него, означава да помогнем на себе си.
         - Убедителен довод.
         - Без пукнатина.
         - Без пукнатина в яйцето.
         - Точно така.
         - И в същото време от него произлиза Хенри Дарк.
         - Да, но има и нещо друго. Всъщност още едно яйце.
         - Повече от едно?
         - За Бога, разбира се. Има милиони, но онова, за което аз говоря, е много известно. То е може би най-прочутото яйце.
         - Простете, но аз вече нищо не разбирам.
         - Но аз ви говоря за яйцето на Колумб.
         - О, да, разбира се.
         - Знаете ли историята?
         - Че кой не я знае?
         - Очарователна е, нали? Когато трябвало да закрепи едно яйце право, той леко го чукнал откъм долния му край, пропукал черупката, колкото да се получи известна плоскост, върху която яйцето да застане право и махнал ръката си.
         - И номерът минал.
         - Разбира се. Колумб е бил гений. Търсил е рая, а е открил Новия свят. Още не е късно да го превърнем в рай.
         - Така ли мислите?
         - Признавам, че досега не всичко е вървяло по мед и масло. Но надежда има. Америка никога не е изгубвала желанието си да открива нови светове. Спомняте ли си какво се случи през 1969?
         - Много неща си спомням. Какво имате предвид?
         - Хора стъпиха на Луната. Само си помислете за това, любезни сър. Хора стъпиха на Луната!
         - Да. Спомням си. Президентът го нарече най-великото събитие след Сътворението.
         - И беше прав. Единственото смислено нещо, което някога е казвал. И как мислите, на какво прилича Луната?
         - Нямам представа.
         - Хайде, хайде, помислете малко.
         - О, да, сещам се. Е, приликата не е съвършена, но наистина, в определени фази, особено през ясна нощ. Луната наистина прилича на яйце.
         - Да. При това много.
         В този миг се появи келнерката и сложи на масата пред Стилман таблата със закуската му. Старецът погледна храната с благодарност. С елегантен жест вдигна ножа с дясната си ръка, чукна черупката на рохкото яйце и рече:
         - Както виждате, сър, аз всичко проверявам.

 

 

 

 

 

---

 

 

 

Книгата е издадена на български език с марката на Издателство „Колибри“ и все още може да бъде закупен от сайта на Издателството и от много книжарници.

 

 

Издателство ``Колибри``!

 

 

 

Редакцията на „Литературен клуб“ благодари на Издателство „Колибри“ за предоставената възможност да публикува откъс от романа!

 

 

 

 

Електронна публикация на 09. май 2013 г.
Публикация в кн. „Нюйоркска трилогия“, Пол Остър, пр. ИГЛИКА ВАСИЛЕВА, Изд. „Колибри“, 2005 г.

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]