Когато отчаянието от света расте във мен
и от най-малкия шум в нощта се будя
от страх какъв ще е животът ми и този на децата,
тогава отивам и лягам там където шарен паток
почива гордо над водата, където прекрасната чапла се храни.
Откривам там спокойствието на дивите неща,
които живота си не усложняват с предчувствия
за скръб. Откривам силата на тихата вода.
И чувствам как слепи през деня звезди над мен
очакват свойта светлина. За кратко
отдъхвам в обятията на света, и съм свободен.

върни се | съдържание | продължи