Уендъл Бери

поезия

Литературен клуб | публикуване | страницата на автора

 

 

Не се срамувай

 

Уендъл Бери

 

Превод от английски: Христина Керанова

 

 

Някоя вечер ще се разхождаш
в уютната тъмнина на двора
и внезапно ослепителна светлина ще заблести
около теб, а зад теб
ще има стена, невидима за теб преди.
И внезапно ще ти просветне,
че се каниш да избягаш,
че си виновен: не си разбрал сложните инструкции, не си
член на клуба, изгубил си визитката си
или никога не си имал такава. И ще разбереш,
че те са били там през цялото време,
с очи върху писмата и книгите ти,
с ръце в джобовете ти,
с уши свързани с кабел с леглото.
При все че не си направил нищо срамно,
те ще искат да се срамуваш.
Ще искат да коленичиш, да плачеш
и да мълвиш, че е трябвало да бъдеш като тях.
А веднъж кажеш ли, че се срамуваш,
четейки от страницата, която ти предлагат,
тогава светлината, която си създал
в живота си, ще те напусне.
Вече няма да трябва да те преследват.
Ти ще ги преследваш, ще се молиш за прошка,
но те няма да ти простят.
Няма сила, която да ги спре.
Само прямотата, която е далеч от тях,
само вътрешната яснота, незасрамена,
само нея не могат да стигнат. Бъди готов.
Когато прожекторът им те освети
и започнат да задават въпроси, кажи им:
„Не се срамувам.“ Хоризонт от сигурност
ще те обгърне. Жеравът ще литне
от върха на хълма за нощния си полет.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 22. април 2021 г.

© 1998-2025 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]