Прехвърлил вече на живота билото,
точно от другата страна, аз съзерцавам
пейзажа, нелишен от красота
в облените от слънце дни, но зиме негостоприемен.
Тук би било прекрасно да се вдигне къщата,
която в други климати не ми бе нужна,
и да се уча да съм целомъдрен и да бъда сам.
Порядък на живеене, това е мъдростта.
Какво разтърсване,
пречистващо, би минало през мене,
докато се отнасям към света
по друг, по-добър начин, по-малко напрегнат,
и размислям в спокойните часове на нощта,
когато времето приканва към достойните изследвания,
суровото излагане на идеологиите -
или предупреждението на съзвездията
на синия небосвод...
Макар удоволствието от абстрактното мислене
да е същото като всички удоволствия:
царство на младост.