...и най-красивата
се усмихва на най-свирепия от победителите.
      Рубен Дарио

Половин Испания завземаше цяла Испания
с простащината, с всеобхватното
презрение, на което е способен, пред победения,
един несговорчив народ от пастири.

Барселона и Мадрид бяха нещо унижено.
Като мръсна къща, където са стари хората,
градът изглеждаше по-тъмен
и излъхваше мизерия метрото.

Със светлина на здрач, връхлитаща и тъжна,
се излизаше по улиците на зима,
населена с нещастни габардинени палта,
политнали встрани, под вятъра.

И минаваха лошо облечени фигури
на жени, пресичащи като сенки,
самотни и препатили жени -
сестри, вдовици или пък съпруги -

с най-лошите начини да си изкарват хляба
и да заменят своите мъже. През нощта
най-красивите се усмихваха
на най-нахалните от победителите.