Скрита, прикрита
зад гъста мъгла
е нашата къща
под магнитна скала,
осеяна с дъжд и дъга;
където кървавочервени
бромелии, лишеи
и мъхове дишат
по водопадите
за наша васлада.

В тъмни времена
на вода
потокът ромоли
с гласни струни на
гигантски папрати;
топли водни пари
се издигат леко
и света обгръщат -
скала и къща -
в частен облак.

По покрива нощем
слепи капки пълзят
и кафявата сова
ни очарова,
че може да брои -
пет пъти, винаги пет,
отчита навред
и тръгва да дири
съвкупляващите се
охранени жаби.

Дом, отворен дом
за бялата роса
и млечната зора
за нашите очи,
за приятелите ни -
сребърния сом,
плъхове и червеи книжни,
едри молци; и стена
за невежата карта
на плесента;

затъмнени, замъглени
от топлия допир
на топлия дъх,
любими петънца,
благословени!
Защото времето
променя. (О, промени,
които дебнат под
сенчестия ни
живот!) Без вода

чудесната скала
ще се размагнетизира,
ще остане сива
без дъжд или дъга,
опрощаващият въздух
и мъгла ще се изпарят;
совите ще отлетят
и няколкото водопада
ще пресъхнат
под палещото слънце.

върни се | съдържание | продължи