Томът на Лок, лавиците и светлината,
която патиото лъска и карира,
ръката бавна начертава на стих дирята:
На бяла лилия до лаври бледината.
Когато вечер възкреся зловещата
процесия на сенките си, виждам шпаги
прославени и грозни битки се наслагват;
с Вас, Лафинур, се случва друго нещо.
Да спори виждам го напразно
безкрай за философия с баща ми,
да съзаклятничи с теория измамна
за някакви извечни форми в разума.
Тази наброска виждам го да коригира
от другата страна на огледалото ефирно.

върни се | продължи