Сам по себе си той бил никой²; в лицето му (което дори на лошите портрети от онова време не прилича на никое друго) и в думите му, щедри, чудати и неспокойни, прозирал само хлад, един сън, несънуван от никого. Отначало мислел, че всички хора са като него, но удивлението на един приятел, пред когото заговорил за тая празнота, му разкрило заблудата и го накарало веднъж завинаги да осъзнае, че не бива да се различаваш от себеподобните. Понякога му се струвало, че ще намери лек за своя недъг в книгите, и така научил малко латински и още по-малко гръцки, както щял да каже един съвременник; по-късно решил, че може би ще постигне целта си, като извърши един от най-простите обреди на човечеството, и в един дълъг юнски следобед се оставил да бъде посветен от Ан Хатауей. На двадесет и няколко години отишъл в Лондон, за да не се издаде, че е никой; в Лондон открил попрището, за което бил преподпеделен - попрището на актьора, който на сцената се преструва, че е друг, пред множество хора, които се преструват, че наистина го смятат за друг. Лицедейството му носело необикновено щастие, каквото може би изпитвал за пръв път; но щом последният стих бивал изпратен с ръкопляскане и от сцената изнасяли последния труп, отвратителният дъх на нереалността отново го обгръщал. Преставал да бъде Ферекс³ или Тамерлан⁴ и ставал пак никой. Изтерзан, се впуснал да измисля нови герои и нови трагични истории. И така, докато тялото му изживявало участта си на тяло в лондонските вертепи и кръчми, душата, която го обитавала, била Цезар, глух за предупрежденията на гадателя, и Жулиета, проклинаща чучулигата, и Макбет, разговарящ в пустошта с вещиците, сиреч орисниците. Никой не бивал толкова хора, колкото този човек, успял подобно на египетския Протей да изчерпи всички лица на битието. От време на време в някое кътче на творбата оставял някакво признание, уверен, че никой няма да го разчете; Ричард твърди, че в един човек играе безброй лица, а Яго изрича странните думи „не съм аз тоз, когото знаят всички“⁵. Дълбоката тъждественост между живот, сън и представление му подсказала знаменити страници.
         Двадесет години живял сред тези управляеми видения⁶, но една сутрин изтръпнал от ужас и погнуса при мисълта, че той е всички тия крале, които загиват от меч, и всички тия нещастни влюбени, които се срещат, разлъчват и благозвучно издъхват. Още същия ден продал театъра. След по-малко от седмица се завърнал в родното си градче, където отново намерил дърветата и реката от детството, ала вече не ги сравнявал с онези, другите, увенчани с митологични алюзии и латински имена, които възхвалявала музата му. Трябвало да бъде някой; станал заможен предприемач в оставка, зает със заеми, тъжби и дребно лихварство. Като такъв направил познатото ни сухо завещание, от което съзнателно изключил всяка патетична или литературна нотка. В своето уединение бил посещаван често от лондонски приятели и пред тях влизал отново в ролята на поет.
         Историята добавя, че преди или след смъртта си се озовал пред Бога и му казал: „Аз, който напразно съм бил толкова хора, искам да бъда един, самият аз.“ И гласът господен му отговорил сред вихър: „Аз също не съм; аз сънувах света, както ти сънува творенията си, мой Шекспир, и един от образите на моя сън си ти - като мене всички и никой.“

---

Бележки:

¹ Всичко и нищо (англ.) - Б. пр. [горе]
² Сам по себе си той бил никой - перифразиран цитат от очерка на английския поет и литературен критик Уилям Хазлит (1778-1830), включен в „Лекции върху английските поети“ (1818); със същия цитат Борхес характеризира Пол Валери в есето си „Валери като символ“; свр. също използуваната от Борхес в есето за Бърнард Шоу автохарактеристика на последния: „Аз разбирам всички и всичко, а самият аз съм нищо и никой.“ - Б. пр. [горе]
³ Ферекс - герой от трагедията „Горбъдък“ (1562) от английските драматурзи Томас Нортън (1532-1584) и Томас Саквил (1536-1608). - Б. пр. [горе]
⁴ Тамерлан - герой от трагедията „Тамерлан Велики“ (1587-1588) на английския поет и драматург Кристофър Марлоу (1564-1593). - Б. пр. [горе]
⁵ Превод Валери Петров. - Б. пр. [горе]
⁶ ...управляеми видения - срв. в по-ранния есеистичен разказ „Натанийл Хоторн“: „Литературата е управляем и предумишлен сън“. - Б. пр. [горе]

върни се | продължи