Правата линия се изкри-
вява неумолимо сред
пространството. Времето
се забавя в стъпките
на светлината. Там сме си,
където бяхме. Не съществува
реалността. Съществуват
множествени реалности
или никаква. Съществува
взаимният поглед,
който дебна. Целувката,
докато нощта преваля.
Старицата, която ни протяга
ръка и проси малко
милостиня. Денят
на невероятната смърт.
Тъй съкровена. Тъй сама.

върни се | съдържание | продължи