Да бъдеш уморен има пера.
Луис Сернуда
Самотна те видях под слънцето да разиграваш хиляди пролетни бели семенца, които се зараждаха в косите ти.
Блестеше като житото. Блестеше като хиляди въоръжени воини и късаше завесите от тягост
с морския си дъх.
Вдъхнах те когато преизпълни синевата с тази на очите си. Докоснах те, когато бризът ти докосна кожата и потрептя до влюбен вятър.
Последвах стъпките ти, уморен, унил и предан, видял да преминава безпорядъка от щение,
пребликнало във всичко, прекосявайки душите нанагоре в улицата, като морски земетръс от лава.
Твоят поглед отпочина на пламтящия асфалт и твоята ръка в друга ръка. И беше краят. И
мълчанието.
|