Злобата се ражда с лицемерното потискане
на наслаждението.
Леополдо Мария Панеро

Зад всяка страница
на тази кървавочервена бърканица от букви
без видим ред
си ти,
свършваща в глух вик срещу мене.
Аз обичах всичко в тебе.
Как обичах съразмерността на стиховете ти,
чувствеността на ритмите ти,
непрестанния капчук на мозъка ти,
локвата под сянката на размисъла.
Аз обичах всичко в тебе
и, въпреки стрелките,
обичах бързите ти гонки в лов за прилагателното
или за огледалото навътре в селвите.
Сега се връщаш от възрастта на невинността,
отрупана със запетаи,
с раните, присъщи на есенна любов,
разбита и без сили.