С ябълки пълна е нощта в прозявката ти.
Как да гледам пусто дърво. И друго, и трето.
Да хапя колонадата без плод
и мръсните крака на онова момиче,
ухаещи на ябълка твоя и моя.
Кръгла е тази сладка тъма.
Кръгли, като отричащите карамелови гърди,
които ми предлагаше,
са на дъжда отделните очи.