Не казваше ни дума,
Приближаваше само въпросително тяло,
Защото не знаеше, че желанието е питане,
Чийто отговор не съществува,
Лист, чийто клон не съществува,
Свят, чието небе не съществува.

Тъгата си проправя път през костите,
Завръща се по вените,
Докато се отвори в кожата,
Фонтани от сън,
Въплътени във въпрос, отправен в облаците.

Едно докосване мимоходом,
Бърз поглед сред сенките,
Са достатъчни да се сцепи на две тялото,
Жадно да приеме в себе си
Друго тяло, което да сънува;

Половина с половина, сън със сън, плът с плът,
Сродни по фигура, сродни в любов, сродни в желание.

Макар да е само една надежда,
Защото желанието е въпрос, чийто отговор не знае никой.