Да бъдеш уморен има пера,
Има разкошни пера подобно папагал,
Пера, които, ясно е, никога не летят,
Но все бърборят, също като папагал.

От къщите съм уморен,
Скоро в руини без една гримаса;
И уморен съм от нещата,
С пулс на коприна после гръб обърнали.

И уморен съм да съм жив,
Макар по-уморен да бих бил мъртъв;

Аз уморен съм да съм уморен
Помежду леки пера прозорливо,
Пера на онзи папагал така познат и тъжен,
Онзи винаги уморен папагал.