Ходиш като звяр из кухнята
бръмчиш с циповете на чантата,
студено – в чайника, по крановете,
вчерашната каша с наденица.
Пакетът кафе падна отгоре.
Солта, подправките,
дявол да го вземе, а къде е кибритът?
А аз, криeйки се в леглото,
броя ударите по чекмеджетата.
Държейки под възглавницата кутийките,
Тихо се смея: най-накрая,
поне заради тези мокри клечки,
пет минути зависим си от мен.

върни се | съдържание | продължи