През нощта звукът се
върна пак
и пак заваля
тих, упорит дъжд.
Какво за себе си
трябва да помня,
настойчиво
непрекъснато? Дали
че никога слабият,
a дори и силният,
дъжд
за мен няма да е
нещо друго,
нещо не така натрапчиво --
нима ще съм затворен в тази
крайна несигурност.
Любима, ако ме обичаш,
легни до мен.
Бъди за мен, като дъждa,
изход
от умората, глупостта, полу-
страстта на нарочното безразличие.
Бъди мокра
от прилично щастие.