Докато има градове, храмове и пазари,
и изменници, и плачещи деца, и знамена;
докато продължават да изливат реките сметта си
в морето и ветровете веят в планините;
докато сняг се стеле и прелитат птиците,
и слънцето изгрява и залязва, и се убиват хората;
докато някой се завръща, разгромен, в своята стая
и начертава V-то на победата във въздуха;
докато има ги ненавистта, приятелството и почудата
и се разпуква пръстта, за да расте зърното;
докато ти и аз търсим начина да се срещнем
и срещата ни да е нещо повече от мълчание,
ще те обичам, мой живот, всред сянката,
докато дишат моите гърди, докато моят глас достига
пенливата следа на бягството ти, докато сбогуването
с тази любов се проточи по улиците на времето.

върни се | съдържание | продължи