Родители те бяха отишли не зная къде
и къщата остана на наше разположение,
също както изоставеният манастир
от стихотворението на Хайме Хил де Биедма.
С музиката пусната докрай, приготви
избухлива смес в една кана,
докато аз ти махвах, гальовно,
дрехите от кръста нагоре.
Напълни двете чаши до ръба.
Пихме. Обзе ни глупавият смях
и блясък в погледа ни лъсна,
което младостта ни подчертаваше,
и се целунахме като във филмите,
и се обичахме като от песните.

Когато действителността беше желанието
и царството ни не беше от този свят.

---

^* По онова време (лат.).

върни се | съдържание | продължи